Информация за гайдите

При археологически разкопки в Югозападна Азия, са открити находки, от първообраза на гайдата, т. нар. ‘’ феймьо’’. Устройството било просто, – кожа, с привързан към нея рог. При анализа, се установява, че то е на възраст над 6000г. Впоследствие, се поставя тръстиково езиче (пискун ), към рога и така се ражда прототипът на съвременната гайда.

Един от първите народи, които възприемат този инструмент, са траките. Те заменят рога с дърво, а правят и други нововъведения, като ручилото и духалото. В древен Египет, също са ползвали гайда – с ручило и без.

В началото на първото хилядолетие пр. Хр., и прабългарите възприемат този инструмент, като тя става един от основните музикални инструменти, по земите на Стара (Волжска) България. От тях взимат този инструмент и народи като: келти, друиди, руси, а и др. В по-ново време, гайдата е пренесена и на територията на днешна България.

Съвременната българска гайда, е инструмент с много възможности, както в оркестър, така и самостоятелно, при обредни ритуали и др. Понастоящем, са наложени два основни вида – каба и джура. Каба гайдата, е уникален като звук, автархичен инструмент, използван предимно в Родопите, като съпоровод на прочутите родопски песни, на основата на пентатониката. Но и тя, успешно се вмества, при комбинация с други инструменти, като съпорт при хороводни мотиви и др. Характеризира се със мощен и плътен звук, нисък като диапазон, но иначе мек и галещ ухото. Нейна разновидност, е двоянката, възстановена от Светльо Жилев. Тя е с по-сложен (полифоничен) звук, на основата на диатониката. При подходяща акустика, този инструмент звучи като много гайди.

Джура гайдата, е предимно солов инструмент, характерен за почти цяла България, като най – силно е застъпен в Странджа. Тя е с висок тембър на звука, силен, на моменти писклив, с възможности за разнообразни извивки и украшения ( мелизми ). Подобно на каба – гайдата, и джурата може да се включи успешно в инструментални мотиви, симфонични поеми, джаз, рокендрол и др. В момента, са застъпени 2 основни школи за джури – гайдите, – тракийска ( малоазиатска ) и странджанска. Срещат се и джури – двоянки, на основата на хоруса, по подобие на двоянката.

В съвременният свят, са познати над 160 вида гайди, като нашата е в топ 5 на класацията, и ние българите, с право можем да се гордеем от този факт. Добри гайди са унгарската разновидност на шотландската, турския тулум, някои френски и испански образци и др. Но нито една от гореизброените, не може да пресъздаде, мажорните разновидности на българските неравноделни танци, като нашата гайда. С нея може да се изпълняват сложни келтски мелодии, класика и др., докато за останалите, това е почти непосилно. За това трябва да ценим и доразвиваме, този инструмент, наследен от предците ни!

Последни данни за този инструмент, датират от края на 19 в. След това изчезва, за повече от няколко десетилетия и в момента, единствения оживен, и активно действащ инструмент от този вид, е двоянката на Светльо Жилев. Вероятно се намират още няколко гайдуници ‘’чифте’’, казано на жаргон, които са по-скоро музеен експонат, неоживени.

В периода 2003 – 2004г., след огромна по мащабите си работа, по създаването на пискуни за гайдуницата и ручилото на гайдата, една ранна сутрин, около 3ч., Светльо създава (възстановява), съвършенният звук на гайдата, а именно алогичният, полифоничен звук, на двоянката.

Тя е въплътена тотално, в албумът ‘’ МРАМОРНИ ВИДЕНИЯ’’, който е изцяло на основата на оргелпултовата диатоника, благодарение на този фантастичен инструмент Има я и в ‘’ДИВИ РАЗКАЗИ’’, ‘’РОДОПИАДА’’ и в ‘’ГАЙДАРСКА МОЛИТВА’’.

Ето и някои характеристики, на гайдата :

  1. Богат звук, притежаващ всички обертонове в работния диапазон ( обикновено D – Е – В ).
  2. Притежава ефекта на хоруса – единият тон изпреварва другият, с 50ms и при това положение, са възможни относително голям брой комбинации, между отделните тонове.
  3. Класическата каба–гайда, е инструмент, зависещ изцяло от акустичната среда. Двоянката се влияе сравнително слабо от нея.
  4. Подходяща за оргелпунктов диатоничен акомпанимент, независимо дали е песен или танц. Пентатоничният лад в този случай, неусетно преминава в диатоничен, по-сложен.