Биография

Биография Биография Биография

Светльо Жилев

Светослав (Светльо) Димитров Жилев e активно действуващ гайдар, който свири и пее основно като солиращ музикант в комбинация с вокал. Изпълнява Родопски народни песни, македонски, с които е израснал, както и песни от други краища на България.

В репертоара си има и стотици инструментали много от които негови авторски, както и стотици народни песни,  участва и в нестандартни други проекти, като рокендрол групи и в акомпанимент на оперно пеене. При македонските песни използва и дайре, в ролята на ударен инструмент, за да се получи 3 в 1 – гайда, вокал и ударни.

Също така свири на кавал, двоянка-свирка, както и двоянка каба-гайда, която звучи като много гайди, заради хоруса или така нареченият алогичен двуглас. Освен инструментите изброени до тук, Светльо ползва пиано и други духови народни инструменти, също и хармоника. 

Най-впечатляващото в неговата кариера е неговият нюх да експериментира в областта на рок и джаз музиката, много нестандартни за гайдата жанрове. Свири и пее по фестивали, частни партита, клубове, сватби, най-различни мероприятия, свързани с автентичен фолклор, етно, рок и всички други сериозни музикални течения. Никога не е пял или свирил на плейбек и за в бъдеще няма такива намерения!
Гайдар за вашия празник
"Гайдарят е пазител на древна традиция, която обединява хората и природата чрез музиката. Неговото изкуство е неподправено и живо, както и земята, от която черпи вдъхновение."

Светльо Жилев

Открийте

Мойте албуми

Гайдарят не просто свири, той разказва истории, които се носят над планините и през поколенията.

Родопиада

Сюжетът на този албум се разгръща в сърцето на Родопите, където мелодии, носещи духа на планината, се преплитат с истории за древни времена и вечни обичаи.

Диви разкази

Този албум ни води в дивата природа, където музиката разказва за приключения, изпълнени с неукротима енергия и смели решения, оставили следа в историята.

Мраморни видения

С този албум се потапяме в свят на съзерцание и мечти, където всяка нота е мраморен фрагмент от величествена скулптура на звука.

Гайдарска молитва

В този албум гайдарят се превръща в проводник на свещените звуци, с които се издигат молитви към небесата, вдъхновявайки мир и хармония в душите.

Kаба-гайдата и джура-гайдата​

Един от първите народи, които възприемат този инструмент, са траките. Те заменят рога с дърво, а правят и други нововъведения, като ручилото и духалото. В древен Египет, също са ползвали гайда – с ручило и без. В началото на първото хилядолетие пр. Хр., и прабългарите възприемат този инструмент, като тя става един от основните музикални инструменти, по земите на Стара (Волжска) България. От тях взимат този инструмент и народи като: келти, друиди, руси, а и др. В по-ново време, гайдата е пренесена и на територията на днешна България.

Съвременната българска гайда, е инструмент с много възможности, както в оркестър, така и самостоятелно, при обредни ритуали и др. Понастоящем, са наложени два основни вида – каба и джура. Каба гайдата, е уникален като звук, автархичен инструмент, използван предимно в Родопите, като съпоровод на прочутите родопски песни, на основата на пентатониката.

Но и тя, успешно се вмества, при комбинация с други инструменти, като съпорт при хороводни мотиви и др. Характеризира се със мощен и плътен звук, нисък като диапазон, но иначе мек и галещ ухото. Нейна разновидност, е двоянката, възстановена от Светльо Жилев. Тя е с по-сложен (полифоничен) звук, на основата на диатониката. При подходяща акустика, този инструмент звучи като много гайди.

 

 

Още информация

Джура гайдата, е предимно солов инструмент, характерен за почти цяла България, като най – силно е застъпен в Странджа. Тя е с висок тембър на звука, силен, на моменти писклив, с възможности за разнообразни извивки и украшения ( мелизми ). Подобно на каба – гайдата, и джурата може да се включи успешно в инструментални мотиви, симфонични поеми, джаз, рокендрол и др. В момента, са застъпени 2 основни школи за джури – гайдите, – тракийска ( малоазиатска ) и странджанска. Срещат се и джури – двоянки, на основата на хоруса, по подобие на двоянката.

В съвременният свят, са познати над 160 вида гайди, като нашата е в топ 5 на класацията, и ние българите, с право можем да се гордеем от този факт. Добри гайди са унгарската разновидност на шотландската, турския тулум, някои френски и испански образци и др. Но нито една от гореизброените, не може да пресъздаде, мажорните разновидности на българските неравноделни танци, като нашата гайда. С нея може да се изпълняват сложни келтски мелодии, класика и др., докато за останалите, това е почти непосилно. За това трябва да ценим и доразвиваме, този инструмент, наследен от предците ни!